Инвестиране във вятърни турбини

Конкурентност

Все още у нас, има енергетици гледащи несериозно на вятърната енергия. Ако погледнем горните цифри, ще видим че при нормално к.п.д. на този вид централи от 25-30%, Германия вече произвежда ток колкото 6-7 хилядника от АЕЦ Козлодуй. Веднага, ще отбележим обаче, че противопоставянето на един вид енергия на друг е детинско. Всеки вид енергия има плюсове и минуси, и е доказано, че пазарът се задоволява най-добре чрез производство на всичките видове енергия. В САЩ дори, преди 10 години, когато пазарът на ток започна да се либерализира, се оказа че най-доходоносно е бързото пускане на газови централи, за което "плановото" мислене както и в България, не бе и помислило. Тези централи се изграждат бързо и евтино, до източника на потребление, и работейки макар и със скъпа газ, само примерно от 7 до 9 сутрин и от 7 до 9 вечер, когато цената на тока в пазарни условия е най-висока, се изплащат за месеци. Това у нас няма да се случи скоро, тъй като либерализацията на пазара на ток изисква средства, компютри и кадри, както и здрав контрол на доста параметри и работещо правосъдие. Тъй като токът не може да се складира, а и трябва да се пренася в даден момент по мрежата, без да се надхвърля капацитета й, организирането на пазар на ток се оказва много капризна задача, която и в САЩ претърпя голям удар с крахът на Енрон. Другият вариант е просто професор Шушулов, в зависимост от погълнатия алкохол, да определя още дълго цените на тока и от там да вадим грешни изводи коя енергия колко струва и къде трябва да произвеждаме.

Нека кажем и още нещо в полза на свободния пазар на ток. ТЕЦ-овете като изключителен замърсител, дълги години не са заплащали за замърсяване. Една от причините е че е било трудно да се даде цена в парично изражение на това. При свободните пазари на ток, правителствата определят квоти за NOX и CO2, въз основа на общото производство електроенергия, на които даден електропроизводител има право при определено произведено количество енергия, и ако са му необходими повече квоти си купува на пазара. Така например, ТЕЦ Марица-Изток при определените й квоти има два варианта - да замърсява по-малко и да изгради или купи вятърни или слънчеви централи, или да си купи квоти на пазара от подобни производители, като ги дотира. У нас дотацията става, отново чрез професор Шушолов, нови енергийни босове и т.н.

Много хора у нас питат, колко струва тока от дадена централа. Нека го кажем ясно. Такова нещо като "токът струва Х цента за 1кВч" няма. Реалната цена на тока зависи, не само от производствените разходи но и търсенето в даден момент и дадена географска точка. При свободен пазар, 1МВч в София в 10 часа сутринта може да струва 50 евро, а в 11 часа в Балчик може да струва 500. Ако прибавим и фактори като климатични условия, аварийно изключване на голяма централа в даден район и други, цената на тока става реално силно променлива величина. А за да се решим на инвестиция в дадена централа се интересуваме главно от разликата на пазарната цена и себестойността. Ако погледнем цифри от някой либерализиран пазар, ще видим дори цени на ток с отрицателни стойности! Някои ТЕЦ-ове плащат в 6 сутринта, за да се закачат в мрежата и развъртят турбините си, за да могат да продават от 7 до 9 на най-високите цени. Цените на дневната енергия са нормално 4-5 пъти повече от тази на нощната, вместо разликата от два пъти, която виждаме по сметките си. Това се дължи на атомните и вятърните централи, които при вече изградени мощности, генерират много евтин ток нощем, от порядъка на до 20 евро за МВч - явно с капацитет да презадоволи търсенето.

По цени на ДКЕВР, за нови вятърни турбини токът се изкупува на цена 175 лв/МВч, което е 90 евро, или 9 евроцента на КВч. Тази цена се води "дотирана" и важи за първите 12 години на нова инсталация. Трябва да отбележим, че цената вече е поощряваща, като се има в предвид, че е около цената на тази в Германия, и малко по-висока от тази в Испания - 6.9 евроцената/КВч.