Вятърни турбини

Конкурентност


Както отбелязахме вече Европа произвежда вече ток от вятър 20 пъти колкото ние от АЕЦ Козлодуй, при това на съвсем конкурентни цени. Веднага, ще отбележим обаче, че противопоставянето на един вид енергия на друг е детинско. Всеки вид енергия има плюсове и минуси, и е доказано, че пазарът се задоволява най-добре чрез производство на всичките видове енергия. В САЩ дори, преди 15 години, когато пазарът на ток започна да се либерализира, се оказа че най-доходоносно е бързото пускане на газови централи, за което "плановото" мислене както в България, не бе и помислило. Тези централи се изграждат бързо и евтино, до източника на потребление, и работейки макар и със скъпа газ, само примерно от 7 до 9 сутрин и от 7 до 9 вечер, когато цената на тока в пазарни условия е най-висока, се изплащат за месеци. Това у нас няма да се случи скоро, тъй като либерализацията на пазара на ток изисква средства, компютри и кадри, както и здрав контрол на доста параметри и работещо правосъдие. Тъй като токът не може да се складира, а и трябва да се пренася в даден момент по мрежата, без да се надхвърля капацитета й, организирането на пазар на ток се оказва много капризна задача, която и в САЩ претърпя голям удар с крахът на Енрон. Другият вариант е просто ДКЕВР да определя още дълго цените на тока и от там да вадим грешни изводи коя енергия колко струва и къде трябва да произвеждаме.

Нека кажем и още нещо в полза на свободния пазар на ток. ТЕЦ-овете като изключителен замърсител, дълги години не са заплащали за замърсяване. Една от причините е че е било трудно да се даде цена в парично изражение на това. При свободните пазари на ток, правителствата определят квоти за NOX и CO2, въз основа на общото производство електроенергия, на които даден електропроизводител има право при определено произведено количество енергия, и ако са му необходими повече квоти си купува на пазара. Така например, ТЕЦ Марица-Изток при определените й квоти може да има три варианта - да замърсява по-малко, да си изгради собствени вятърни или слънчеви централи или да си купи квоти на пазара от подобни производители, като ги дотира с тпва. У нас дотацията става чрез ДКЕВР и държавата, като някой бюрократ просто си измисля някакви цени, твърдейки че е достигнал до тях по изключително умен начин.

Много хора у нас питат, колко струва тока от дадена централа. Нека го кажем ясно. Такова нещо като "токът струва Х цента за 1кВч" няма. Реалната цена на тока зависи, не само от производствените разходи но и от търсенето в даден момент и дадена географска точка. При свободен пазар, 1МВч в София в 10 часа сутринта може да струва 50 евро, а в 11 часа в Балчик може да струва 500. При резки климатични изменения или аварийно изключване на голяма централа в даден район, цената на тока може да скочи реално над 10 пъти. Ако погледнем числата от някой либерализиран пазар, ще видим и цени на ток с отрицателни стойности! Някои ТЕЦ-ове плащат в 6 сутринта, за да се закачат в мрежата и развъртят турбините си, за да могат да продават от 7 до 9ч на най-високите цени. Цените на дневната енергия също са нормално 3-4 пъти повече от тази на нощната, вместо разликата от под два пъти, която виждаме по сметките си.

За да се реши дали инвестиция в дадена централа е изгодна е необходимо да се прогнозира разликата на пазарната цена и себестойността, което чрез измислените цени на ДКЕВР не става.

По цени на ДКЕВР, за нови вятърни турбини в момента се сключват дългосрочни договори за изкупуване на токът им за 12 години напред на цени между 104 с 148 лв/МВч. Това е съвсем конкурентна цена за ток от всякакъв вид нова електроцентрала.